Сензорна етнография на града

Част от екипа на АКЕА „Медиатор“ участва в „Сензорна етнография на града” -първият по рода си научно-приложен проект, разработен и осъществен от млади изследователи от ПУ „Паисий Хилендарски”. Проектът се реализира в рамките на 2017-2018 г. и е финансиран от отдел „Научна и приложна дейност“ към ПУ, с ръководител доц. д-р Меглена Златкова и членове на екипа д-р Надя Танева, д-р Анелия Авджиева, докт. Мария Славчева, докт. Петя Петрова и д-р Светослава Манчева.

Целта на проекта е да се изследва и опише как сетивата и сензорността се използват в отношенията между институциите и хората със затруднения. Някои от очакваните резултати са информация за работата на институциите във връзка с хора със зрителни затруднения и предложения за подобряване на комуникацията между тях. Проектът се осъществява в партньорство с университет Лион 2, Франция и Национален център за рехабилитация на слепи – Пловдив.

През април екипът по проекта проведе Кръгла маса на тема “Институциите в “диалог” с граждани с увреждания”, която повдигна дискусия относно достъпността и ролята на сетивата и сензорността във взаимодействието между институции и граждани със затруднения. Беше поставен фокус върху политиките, които се прилагат спрямо хора със зрителни затруднения и начините, по които сетивата могат да присъстват при работата с хора със зрителни затруднения. Една от важните цели на кръглата маса беше да се обсъдят и формулират решения и предложения по темата. Бяха представени за обсъждане различни артефакти, част от бъдеща сензорна изложба-инсталация, и добри примери за преодоляване на достъпността до градска среда на хора със затруднения. Програмата от събитието може да видите ТУК.

Предстоящо събитие по проекта през есента на 2018 г. ще бъде Международна научна конференция, която ще събере изследователи от различни научни звена да представят научни разработки по темата. Събитието ще предостави обменяне на ноу-хау и издаване на сборник с научни текстове, в печатен и онлайн вариант. Публикуването на български език се поема от организаторите. Очаквайте скоро информация за събитието.

Заниманията, свързани със сетивата и сензорността, имат дълга история, но от скоро в България се прилагат в проекти като „Усети града“ на студенти на катедра „Етнология“ и Асоциация за култура, етнология и антропология „Медиатор“. Много научни центрове работят с тематика обвързваща човека, институциите и сетивата. Все повече етнолози и антрополози се повлияват от изследванията в сферата на сензорната етнография и правят конференции и сборници, различни научни и приложни проекти. (Pink 2009; Nakamura 2013; JÄRVILUOMA, in VIKMAN 2013; CLASSEN 1993; SERRES 2009).

Сензорната етнография възниква като поле на визуалната антропология, антропологията на сетивата, антропология на тялото. Тя е част от подходите при изследването на изграждането на различни образи като се обръща внимание на сетивата, които участват в този процес. Използването ѝ е застъпено в Америка и в части от Европа. Методологията на сензорната етнография помага при детайлното изучаване на града и неговото пространство и допълва изследванията, свързани с усещането за града. Прилагайки нейната методология в изследването на града и неговото пространство, ще бъде възможно да се добави сетивността в начина, по който града може да се представи и да се разберат по-добре неговите структури. В България сензорната етнография не присъства в научния дискурс и в тази връзка липсват изследвания, свързани с усещането за градско пространство.

Всекидневният живот на хора със зрителни затруднения често включва ситуации на общуване с различни институции, които имат задачата да ги „социализират“ (Бъргър и Лукман 1996). В тази комуникация се появява нуждата от разбиране на начините на взаимодействие и употребата на сетивна и сензорна информация. Ситуациите на общуване между институции и хората с увреждания все още не са добре изследвани в България, макар и да представляват интерес за социалните науки в европейски и световен контекст. Макар и да има изследвания в други страни, тази изследователска област е специфична и в голяма степен зависи от културния контекст, локалните особености и местните практики на комуникация между институциите и гражданите. Изследавне в сферата на сензорната етнография може да обогати не само българската изследователска традиция на приложна антропология и етнология, но и да предложи начини за подобряване на работата на социалните институции.

*

CLASSEN, C., 1993. Worlds of Sense: Exploring the Senses in History and Across Cultures. London in New York: Routledge.

JÄRVILUOMA, H. in VIKMAN, N., 2013. On Soundscape: Methods and Audiovisual Sensibility. V: J. RICHARDSON, C. GORBMAN in C. VERNALLIS, eds, The Oxford Handbook of New Audiovisual Aesthetics. Oxford University edn. New York: Oxford University Press, 645–658.

Nakamura, Karen. 2013. Making Sense of Sensory Ethnography: The Sensual and the Multisensory. In: American Anthropologist 115 (1), 132-135.

PINK, Sara. 2009. Doing Sensory Ethnography. Los Angeles: SAGE.

SERRES, M., 2009/1985. The Five Senses: A Philosophy of Mingled Bodies. London: Bloomsbury Publishing.

Бъргър, Питър. Лукман, Томас. 1996. Обществото като субективна реалност. В: Бъргър, Питър. Лукман, Томас. Социално конструиране на реалността. София, 155-214.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: