Международна конференция и сетивна изложба

На 30-ти октомври 2018 г. в Пловдивския университет беше проведена международна конференция на тема „Сензорна етнография на града“, в която взеха участие изследователи от България и Франция. Бяха представени доклади с изследователски подход към града през сетивата и сензорността. Събитието създаде пространство за обмен и диалог, които очертаха възможни полета за изследване и прилагане на сензорната етнография като подход към града и неговите пространства, сензорността и сетивността, субкултурни общности, институции, хора със затруднения, всекидневен живот и др. Представените доклади ще бъдат публикувани в сборник с научни текстове.

По време на конференцията беше открита интерактивна сензорна изложба, която представя приложния характер на изследователския проект и която интерпретира взаимодействието между хора със зрителни затруднения и институции. На изложбата всеки можеше да се постави на мястото на човек със затруднения или пък на социален служител. Изложбата представляваше дървена квадратна конструкция, която имитира приемна. В нея има две отделения – едно само заслужители и друго – за граждани, които ще използват услуга. Осигуриени бяха аудио инструкции, които водят посетителя в различните сензорни задачи. Поставени бяха и набор от различни миризми, които в резултат от изледването, се посочиха като най-често срещани в приемните на институциите. Целта беше всеки да може чрез сензорни задачи да осъзнае трудностите и при двете страни. Например, за да изпитат преживяванията на човек със зрителни затруднения, една от задачите на посетителите беше да попълнят документи със завързани очи. Следвайки аудио инструкциите, той/тя трябваше да премине задачата с помощта на специално изработен шаблон, който улеснява попълването на документи на хора със различни зрителни затруднения.

Сетивата и сензорността могат да бъдат от полза захората със затруднения и взаимодействието им с институции, когато институциите „станат“ по-сетивни. Нужно е материалната им база, като офиси, приемни и др., да бъде по-достъпна по сензорен начин и за хората със затруднения. Например, в случаи когато хората със зрителни затруднения трябва да попълнят своите документи, да подпишат своите декларации, за да получат някакви социални услуги. Те не могат да извършат тези дейности самостоятелно, не могат и да помолят социалния служител да го направи вместо тях, тъй като по закон той/тя няма право да попълва никакви документи на гражданите. В този случай зрително затрудненият е принуден да се довери на случаен гражданин, предоставяйки му личната си карта. С някои подобрения в средата на институциите това може да се промени. Например, могат да се монтират релефни ориентири като ленти и первази, които да помогнат в ориентирането в средата. Често се използват мобилни устройства и приложения, които да улесняват ориентирането в градска среда, защо да не се приложат и в една институция. Друг пример е да се използват шаблони за попълване на данни в декларациите, да се поставят звукови инструкции или други подобни сензорни устройства, които да насочват зрително затруднения и така да бъде по-независим и да упражнява гражданските си права. Изложбата представя двете гледни точки – на служител и на гражданин със затруднения, като не привилегирова едната позиция пред другата, а изгражда диалог между двете, така че да се постигне по-добро разбиране и комуникация. С тази изложба екипът на проекта призовава да се поставяме по-често на мястото на „другия“, защото това ще ни помогне да живеем по-добре заедно.

През пролетта на 2018 г. беше проведена кръгла маса на тема „Институциите в „диалог” с гражданите с увреждания“, на която бяха поканени хора от институциите и граждани. Думата диалог е в кавички, защото екипът по проекта наблюдава затрудненията, основаващи се на различната сензорност на гражданите в комуникация с институциите. А също и на трудностите, които социалните служители изпитват заедно с неумението им да бъдат достатъчно сетивни, заради липсата на специализирано обучение за работа с хората с увреждания. По време на кръглата маса бяха дискутирани достъпността и ролята на сетивата и сензорността във взаимодействието между институции и граждани със затруднения. Фокус бяха политиките, които се прилагат спрямо хора със зрителни затруднения и начините, по които сетивата могат да присъстват при работата с хора със зрителни затруднения. Един от важните резултати на кръглата маса беше обсъждането и формулирането на решения и предложения по темата.

„Сензорна етнография на града” е първият по рода си научно-изследователски проект, разработен и осъществен от млади учени от ПУ„Паисий Хилендарски”. Проектът беше реализиран в рамките на 2017-2018 г.,финансиран от отдел „Научна и приложна дейност“ къмПУ, сръководител доц. д-р Меглена Златкова и членове на екипа д-р Надя Танева, д-рАнелия Авджиева, д-р Светослава Манчева, докт. Мария Славчева и докт. ПетяПетрова. Целта на проекта беше да се изследва и опише как сетивата исензорността се използват в отношенията между институциите и хората съсзатруднения. Проектът е подкрепен от университет Лион 2, Франция.

Сензорната етнография е подход в етнологията иантропологията, който предполага работа на терен. Това включва разговори схора, наблюдение на техните взаимоотношения и техните културни модели. В тозипроект теренът е града като общо място за живеене с акцент върху сензорносттана града, която показва всички не само видими, а по-скоро невидими връзки,които свързват градските обитатели. Освен възприетото за доминиращо сетиво – зрението,ние използваме и другите си сетива в контакта с града, т.е. чуваме, докосваме, помирисвамеграда. Проектът акцентираше специално върху градския жител и институциите. Всекидневният ни живот често включваобщуване с различни институции. В тази комуникация се появява нуждата отразбиране на начините на взаимодействие и употребата на сензорна и сетивна информация. В някои институции хората с различен тип сензорни увреждания попадат вситуации на неразбиране, понякога и на невъзможност да упражняват гражданскитеси права. Екипът по проекта е ориентиран върху работа на терен в две институции:Дирекция социално подпомагане и Национален център за рехабилитация на слепи (НЦРС) в Пловдив, в които е наблюдавана комуникациятамежду институциите и гражданите. Освен научни задачи, проектът си постави исилно приложни задачи. Изминалите събитията към него показват някои от тях.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d блогъра харесват това: