Кога възниква антропологията и как се развива?

Още от древността хората се интересуват от съседите си и от другите народи, живеещи по-далеч. Като наука, антропологията е сравнително нова, като точно от кога отново има спорове. Томас Ериксен и Фин Нилсен в „История на антропологията“ посочват, че „смятана като наука за човечеството“, тя възниква в няколко държави – Франция, Велокобритания, САЩ, и до началото на Втората световна война – в Германия. „От историческа гледна точка тя е европейска дисциплина и онези, която я практикуват, като изследователите на всички европейски науки, понякога предпочитат да проследяват корените ѝ до древна Гърция.“ (Ериксен, Нилсен 2006: 6) Всъщност, в научните среди спорят, че това не е наука, защото не използва много сложен и неразбираем език, труден за повечето хора. Напротив, антрополозите се изразяват обикновено с разбираеми думи, защото антропологията като наука има за цел да обяснява човешките различия, за да бъдат те разбрани от повечето хора.

Най-застъпено е схващането, че началото на социалната и културна антропологии като науки е в края на XIX век и че се е появила от нуждата за разбиране на колонизираните народи от страна на техните колонизатори (западно-европейци и американци). По този начин антропологията прибавя адаптивност в характеристиките на изследователите, които я практикуват. Развива се активно в началото на XX век. Тя има свой път в САЩ (предимно като културна антропология), Европа (развива се повече социалната антропология, а по-късно смесица между социална и културна), Азия, Русия, Южноамериканските страни.

Принцип в антропологията в началото на XX век бил пътуването до племена и общности  далеч от дома (напр. някой тихоокенски остров или племена в Африка или Океания, и не само, разбира се) и живот за определено време с тях – така наречената теренна работа или участващо наблюдение. При нея изследователят се потапя в живота на проучваната общност – научава езика, живее като хората в нея, действа като тях. Наблюдава и си води плътни теренни записки, разговаря, прави снимки и видео материали. По-късно, систематизира и анализира събраната информация като я претворява в текст. Все повече този модел се размива с възможността да се прави антропология вкъщи, тоест в собствената или близка страна или общност. Все повече навлизат и визуалните методи, които помагат за появяването на етнографски, документални и други филми.


Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели и хора, които биха я харесали също.

Още интересни факти и приложение на антропологията на практика може да намерите в нашите страници във Facebook / Instragram / YouTube.

Comments are closed.

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: